Страшната дума «булинг»: какво да правите, ако детето ви е тормозено?

През 2010-те години жертви на училищен тормоз са станали 10% от децата и юношите на възраст от 7 до 16 години. Въпреки тези плачевни данни много родители и досега не обръщат нужното внимание на думите на децата си, че в училище се отнасят недружелюбно към тях. Системното малтретиране на един или няколко души от колектива е получило названието «булинг». Днес това явление се разраства и социалните служби все по-често получават сигнали за тормоз над деца в училище.

Причините за възникване на тормоза в класа и в училищния колектив са няколко. Най-често той се проявява по различни причини заради това, че група ученици не приема даден юноша. Случва се неприемането да стигне дотам, че в някои случаи да застраши живота на детето. Затова в никакъв случай не бива да пренебрегвате невербалните сигнали на децата за помощ и да оставате безразлични към проблема с булинга в училище.

Как да разберете, че детето е подложено на тормоз?

Първата стъпка към предотвратяването на подобна ситуация – да се разбере дали има булинг. Детският колектив, както всяка микросреда, притежава сложна система от негласни правила и традиции, които по правило стоят встрани от семейните отношения. Попадайки в нов колектив, детето извървява трудния път от новобранец до пълноправен член на това затворено общество. Доста често децата до последния момент не признават, че са тормозени, като несъзнателно се подчиняват на правила на колектива от рода на «не издавай своите» и «не бъди слабак». Ако тази верига не бъде прекъсната навреме, юношата може да се пречупи и завинаги да остане в ролята на «кукла за издевателства» или на изгой, а в най-лошия случай да излезе от конфликта осакатен.

Създайте в семейството атмосфера на максимално доверие. Когато се прибира у дома след училище, Вашето дете трябва да се чувства в безопасност. Доверието не потиска стремежа към самостоятелност и не разрушава вътрешния стожер на човека. Напротив, то помага да се изградят допълнителни опори за приемане на околните и за анализ на всяка негативна ситуация. Като общува с Вас, детето не само се освобождава от негативната енергия, но и развива речта си, умението да отстоява своята гледна точка и способността да разглежда проблема от различни страни.

Бъдете внимателни към поведението на сина или дъщеря си у дома. Унил вид, прекомерна умора, главоболие, раздразнителност и избухливост, лошо настроение – това са признаци, че Вашият син или дъщеря има проблеми в училище или с приятелите си. В такъв случай бъдете деликатни и търпеливи. В комфортна среда детето само ще поиска да сподели с Вас «натрупаното». А ако откаже, не го притискайте и се опитайте да намерите тема за разговор, по време на който да можете да преминете към училището, отношенията с приятелите и така нататък.

Не пренебрегвайте учителите и възпитателите. Нерядко самите родители допринасят за тормоза над собствените си деца:

«Вашият син вчера се е сбил със съученик, непременно поговорете с него», - казва по телефона учителката на бащата на провинилия се юноша.

«Победи ли?», - пита бащата сина си.

«Не, набиха ме».

«Ама че си мекушав, не си мъж».

Типичен пример за това как неспособността на детето да бъде жестоко към връстниците си се възприема в семейството като слабост.

Безспорно изграждането на мъжки характер и умението да се защитиш при момчетата, както и умението да се представиш правилно при момичетата – това е важен елемент от развитието на личността. Но при никакви обстоятелства не бива да проявявате безразличие към подобни ситуации. Говорете с децата, питайте ги какво мислят за случилото се, помагайте им със съвет и тогава ще успеете да избегнете негативните последици.

Как да се борим с булинга?

Моето дете е подложено на тормоз – какво да правя? Как да го спася, без да го унижа пред класа, в който то тепърва ще учи?

Булингът сред юношите приема най-различни форми и понякога води до необратими психологически и физически травми. Преди да се хвърлите в битка с несправедливото отношение към юношата, опитайте се да оцените ситуацията обективно. Отговорете си на въпроса: дали тормозът не е отишъл твърде далеч и дали не би било по-справедливо да преместите сина или дъщеря си в друго училище, вместо да принуждавате детето да се измъква от прекалено дълбоката яма на унижението?

Ако все пак сте решили да действате активно в същия колектив, не се колебайте да се посъветвате със специалист. Заведете детето си при детски психолог или се обадете на телефон за психологическа подкрепа на деца. Самостоятелните Ви действия могат само да влошат ситуацията и да посеят в него зрънце съмнение в себе си и в собствената му личност.

Родителите имат на разположение няколко пътя за борба с булинга – външен и вътрешен. Например те могат да повлияят на обкръжението на сина или дъщерята, като разговарят с директора на училището, с класния ръководител или с родителите на училищните побойници. Недостатъкът на този вариант е, че мнението за ученика може само да се влоши. Едно-единствено нещо ще ги възпира да тормозят юношата – страхът от последващо наказание.

Вторият път, вътрешният, е много по-труден. Той изисква или компетентна помощ от специалисти, или точно премерени действия от страна на родителя. Същността му е да се изградят у юношата желание и способност да дава отпор. Това в никакъв случай не означава, че трябва да подтиквате детето да тормози в отговор или да се бие. Ако детето успее да даде отпор на побойниците, това само ще укрепи вътрешния му стожер. И занапред юношата вече няма да се страхува от нападките на връстниците си, защото ще може да се защити. За това са нужни търпение, подкрепа и умение да водите със своето дете ползотворен диалог.

Като цяло не забравяйте, че под заплаха е Вашата рожба, а най-вече – нейните бъдещи стремежи и ключови черти на характера. Затова, когато избирате начин за борба с булинга, изхождайте преди всичко от ситуацията и от емоционалното състояние на Вашия бъдещ наследник.