Развитието на различни видове памет при децата

Имали ли сте някога случаи в семейството си, когато поискате от детето си да направи нещо, но то не го изпълнява? Не бързайте да се заемете със строги възпитателни методи. Може би проблемът не е, че то по принцип не иска да направи това, което сте поискали, а просто е невнимателно и забравя. Най-вероятно синът или дъщеря ви имат лоша памет. Най-често проблемите с паметта стават остро забележими в началното училище, когато обемът на информацията, идваща от всички страни, е огромен. Причината за това може да бъде натоварването в училище, кръжоци, които заемат свободното им време, липсата на необходимите витамини и полезни елементи. Всичко това е важно да се знае, трябва да говорите за това, да обърнете внимание на разрешаването на проблема възможно най-скоро. А още по-добре е лошата памет изобщо да не се появява, защото чрез мозъка общуваме със света.

Застъпниците на ранните детски теории за развитие съветват, наред с други умения, да се стимулират паметта и вниманието. Това допринася за усвояването на големи количества информация без усилия, следователно успешното обучение в училище, висшето образование, дава тласък за получаване на нови знания.

Ефективни занятия могат да бъдат организирани у дома или да намерите център за детско развитие, където има избор от програми на професионално ниво.

Как се формира паметта на детето?

Формирамето на паметта се появява около 9-ия месеца. Представете си ситуация, в която първо давате на бебето играчка и след това да я махате от полезрението му. То дори няма да забележи това и ще загуби интерес. Същото ще се случи на възраст от 5-6 месеца. Ако обаче премахнете играчка от 9-месечно бебе от погледа му, то ще започне да се оглежда и да търси изгубената вещ. От този момент нататък се счита, че паметта на едно дете започва да се формира и то започва да запомня все повече и повече неща около него, като по този начин изследва света около себе си.

Особености на паметта в детството

Забелязали ли сте за себе си, че само най-ярките събития, които са подкрепени от силни, добри или лоши емоции, остават в паметта през годините? Точно така, такива моменти се запомнят най-вече. А сега си представете, че детето подхожда хиперемоционално към всичко, броят на впечатленията от онова, което е видяло, чуло, опитало е много пъти повече, защото често те се случват с него за първи път. Следователно спомените в детството обикновено са по-трайни.